Nov 16, 2022, 11:09 AM

Албум за човешки съдби

  Poetry
1.1K 3 5

Там някъде, под гърдите отляво,

сбират се хорски съдби.

Цял един свят от любови, разлъки.

Свят от сълзи, от емпатия,

от въжделения, от апатия,

от дни тежки човешки.

Звезден свят на успехи.

свят на грешки,

на победи и загуби тежки,

на тъма и лъчи.

на съсухрени длани,

на чисти детски очи... и мечти.

Свят от безброй човешки жития.

Кога в огън, в сълзи,

кога с вяра, с надежда, с копнеж,

с вечния човешки стремеж

към хоризонта и към звездите,

към непознатото, към висините,

на морето към дълбините.

И всяка дума, съдба и живот,

надиплени с грижа  - церителен антидот,

скътани прилежно в едно човешко сърце.

Пазя ги на топло - всеки поглед, всякое лице.

Там, под гърдите отляво...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тоти, така е, архив на времето с хора разни. Благодаря!
    Благодаря, мила Тони! Най-ценното са хората, оставили своето време в нашето!
    Благодаря, Дани! Една вселена, която е събрала много вселени.
    Благодарско, Мини! Точно така, паметта забравя, но сърцето помни всяка емоция.
  • Сърцето всичко помни! Хареса ми, Злати!
  • В потвърждение на това, че всеки човек е отделна Вселена! Красив стих, поздравления!
  • "Там някъде, под гърдите отляво" си събрала толкова живот, съдби, цветове и надежда! Прекрасно е, Злати!
  • Архивирано време.
    Поздрави! Успех!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...