Алчност
От алчност светът се побърка,
неизлечимо от страх пощуря,
напълно полюси бърка
на зло и добро - оскотя.
Технологии, бурен напредък!?
Газ да римуваш със мраз!?
Демонстрират характер от кремък...
Защо ни е този растеж!?
А хора си тръгват без време,
недочакали свойте мечти.
Подемът превръща се в бреме,
кислородът дробове гори.
Обърка се нещо напълно...
въздухът болен тежи.
Природата вдигнала кръвно
понася грешки на крехки плещи.
Вселената чака, ще кипне,
ще кихне в трус и потоп.
Снага когато надигне...
ще излекува този порок.
01.02.2022г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
