4.01.2012 г., 13:47 ч.

Алени цветя... 

  Поезия » Бели стихове
1784 0 1



Изхвърли ме от своя трон Небето

и прати ме на тъжната Земя

 

И за да не ми е днес студено

перце от птица Феникс

постави в моята ръка~*

 

Кротичко стоя на Пътя

и гледам в тихата трева

която има цвят на търсещо зелено

и аромат на викаща емоция в лила~*

 

В ръцете си отново днес забождам

алени цветя

които търпеливо и с желание отглеждам

за да можеш Ти~*

в един по-сетен час

за себе си градина да засееш

откъснал ги от моята ръка~*

 

 Изхвърли ме от своя трон Небето

и прати ме на тъжната Земя

и за да не ми е днес студено

огънче вместо сърце

остави ми в гръдта~*

 

Но от неопитност запалих

един незагасим пожар голям

и стана много огън~

едно огромно Слънце

днес изгря

 

родено от гръдта на мъдрото Небе

и няколко забодени в човешка длан цветя~*

 

Кротичко стоя на Пътя

и гледам в тихата трева

перцето нежно със Любов скрибуца

 

рисува чувствата ти на листа~*

 

С едната си ръка от алените макове откъснах

 

Закичих с цвете твоята коса

и после със усмивка аз от теб си тръгнах

пресякла други Пътища

и друг човешки свят~*

 

 

~&*~Алени цветя...

31 декември 2011 г

 

Л-Е

http://www.vbox7.com/play:588fdb5a49

© Л-Е Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??