Когато дете се роди нежелано,

още от първата си глътка живот,

то се ражда в сълзи обляно,

усещайки сблъсъкът студен и жесток.

А сблъсъкът е само начало,

на дните самотни, къде предстоят.

Да проплаква самичко: „ Къде си пак, мамо?“,

и ден след ден да го залива гневът.

Когато дете се роди нежелано,

то е обречено на тази съдба,

да расне само,егоистично ,кораво,

за да победи някак страхът.

Самичко се бори, само се приспива,

само се завива в късния час,

сам самичко сълзите изтрива ,

къде е семейството пита, тогаз?

И когато то вече пораства,

започва да усеща в гърдите си мощ,

ала тя не е нищо различно,

от самотата,в която е заровило нос.

Когато дете роди се без обич,

а че е бреме му се повтаря всеки ден,

нима очаква се то да е мило,

покорно,без да мрази рожденият ген.

Такова дете е родено за Алфа,

за да води велики дела,

защото когато в бурите сам си,

страхът закалява такива сърца.

Любовта се превръща във сила,

самотата става свобода,

усмивката сърдечна и мила,

става ключ за всяка врата.

Но знай, че дете като нея,

било обречено на такава съдба,

прошка тя дори на майка не дава,

тя заслужава да живее с греха.

Когато дете се роди нежелано,

гневът във вените му тече вместо кръв,

а омразата дробовете му пълни,

вместо въздух – живота е такъв!

И не вини ти детето, че е такова сега,

вина то никаква няма,

просто самичко порасна,

пребори се и стана жена!

И въпреки болката която изпитва,

все още чувства любов,

към птици и вълци, към вода, към цветя.

Към почвата черна и рохка,

по която стъпва с боси крака.

А ти не идвай, когато е тиха!

Не обърквай, тази детска душа,

там ти не ще намериш, прошката,

която милно желаеш сега.

За майка такава я няма! Върви си!

Радвай се на живота си клет,

обичай всичко друго и всички,

както го правеше и до днес.

Когато дете се роди нежелано,

то вече си няма рода,

забравило напълно думата „мамо“,

а баща му лежи под пръстта.