Алиенация
Отдавна в трънчета обраснали са думите
бодат на гърлото, подобно гневни таралежи.
Безкрай предъвквани, разтягат се локумени,
с надежда някой да ги забележи.
Въртят се късогледо, вдлъбнати навътре,
със себе си заети частините вселени.
Че днес, разтворени ръцете за прегръдка,
те правят трудно обтекаем за проблеми.
И опищява, в лична Вия Долороса,
прибързало да се саморазпъне всяко его.
Натирило назад, по калдаръма боси,
човещините си - да не засенчат него.
Броят и смятат килограмите и бръчките.
И всеки косъм, отклоняващ от модела,
е страшната проказа, мярка за отлъчване,
в империята на матрици-мекотели.
Отказвам да съм болна и да чакам "утре",
да драскам с думи по затръшнатите ваши двери!
Прокрустовото ложе на шаблон напудрен,
не може никого на ръст да мери.
И, ако все пак, някому се счуят думи,
на самовлюбените писъци сред глухотата,
отричам да съм идвала с вързопче лудост
и, вероятно, бил е само вятърът.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
