Отдавна в трънчета обраснали са думите
бодат на гърлото, подобно гневни таралежи.
Безкрай предъвквани, разтягат се локумени,
с надежда някой да ги забележи.
Въртят се късогледо, вдлъбнати навътре,
със себе си заети частините вселени.
Че днес, разтворени ръцете за прегръдка,
те правят трудно обтекаем за проблеми.
И опищява, в лична Вия Долороса,
прибързало да се саморазпъне всяко его.
Натирило назад, по калдаръма боси,
човещините си - да не засенчат него. ...