4.06.2017 г., 0:07

Алилуя

930 3 6

 

Ако нямаше мрак,

щях ли да позная светлината?

Ако не бях надживяла мъката,

щях ли да позная радостта?

 

********************************** 

Да избягам от мрака ли?

Аз не го виждам.

Да си спестя болката?

Аз така обичам.

Да победя злото ли?

А где е то?

Аз и враговете си обичам.

 

 

******************************* 

Пернатите не воюват.

Крилете не са оръжие,

а познание, че светът

от далече погледнат,

е кръгъл, а не плосък.

Всичко – що е кръгло –

търкаля се и се движи.

Кой може да го задържи?

Алилуя!

То, то грее и топли всички.

 

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Ели, трудно се овладява
    това умение. Но възможно ли е да мразим някой друг, без да намразим себе си? Нали самите ние преценяваме кого да допуснем в живота си? Ако понякога бъркаме в преценката си, това не е случайно. Привличаме онова, което излъчваме. Може би срещите и болящите контакти са възможност да опознаем неоткрити аспекти на божественото в нас. Всяка болка е родилна. Ние, човеците, остаряваме, но израства добродетелността в нас. Расте Младенецът. Благодаря ти за задълбочения прочит!
  • Да обичаш враговете си е висша добродетел.
    Но дали е възможно при всички обстоятелства?
    Провокираш размисли, Гюлсер!
  • Албена, Маргарита, благодаря ви, че надникнахте в душата ми! Трябва да се замисля по въпроса за възприемането на детайлите. Същностното и значимото се съдържа
    в тях, нали? Но ...мисля, че само промяната на гледната точка във всички посоки гарантира цялостността на възприятието и предполага обективността на мисленето. В същото време, най-същностната характеристика на всяко възприятие е субективността. Какъв парадокс! Маргарита, благодарности за предизвикателството!
  • Хм... И пернатите воюват...А, погледнат от високо, светът изглежда.... Не. Не плосък... Просто няма детайли.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...