4.06.2017 г., 0:07

Алилуя

925 3 6

 

Ако нямаше мрак,

щях ли да позная светлината?

Ако не бях надживяла мъката,

щях ли да позная радостта?

 

********************************** 

Да избягам от мрака ли?

Аз не го виждам.

Да си спестя болката?

Аз така обичам.

Да победя злото ли?

А где е то?

Аз и враговете си обичам.

 

 

******************************* 

Пернатите не воюват.

Крилете не са оръжие,

а познание, че светът

от далече погледнат,

е кръгъл, а не плосък.

Всичко – що е кръгло –

търкаля се и се движи.

Кой може да го задържи?

Алилуя!

То, то грее и топли всички.

 

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Ели, трудно се овладява
    това умение. Но възможно ли е да мразим някой друг, без да намразим себе си? Нали самите ние преценяваме кого да допуснем в живота си? Ако понякога бъркаме в преценката си, това не е случайно. Привличаме онова, което излъчваме. Може би срещите и болящите контакти са възможност да опознаем неоткрити аспекти на божественото в нас. Всяка болка е родилна. Ние, човеците, остаряваме, но израства добродетелността в нас. Расте Младенецът. Благодаря ти за задълбочения прочит!
  • Да обичаш враговете си е висша добродетел.
    Но дали е възможно при всички обстоятелства?
    Провокираш размисли, Гюлсер!
  • Албена, Маргарита, благодаря ви, че надникнахте в душата ми! Трябва да се замисля по въпроса за възприемането на детайлите. Същностното и значимото се съдържа
    в тях, нали? Но ...мисля, че само промяната на гледната точка във всички посоки гарантира цялостността на възприятието и предполага обективността на мисленето. В същото време, най-същностната характеристика на всяко възприятие е субективността. Какъв парадокс! Маргарита, благодарности за предизвикателството!
  • Хм... И пернатите воюват...А, погледнат от високо, светът изглежда.... Не. Не плосък... Просто няма детайли.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...