4.06.2017 г., 0:07

Алилуя

926 3 6

 

Ако нямаше мрак,

щях ли да позная светлината?

Ако не бях надживяла мъката,

щях ли да позная радостта?

 

********************************** 

Да избягам от мрака ли?

Аз не го виждам.

Да си спестя болката?

Аз така обичам.

Да победя злото ли?

А где е то?

Аз и враговете си обичам.

 

 

******************************* 

Пернатите не воюват.

Крилете не са оръжие,

а познание, че светът

от далече погледнат,

е кръгъл, а не плосък.

Всичко – що е кръгло –

търкаля се и се движи.

Кой може да го задържи?

Алилуя!

То, то грее и топли всички.

 

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Ели, трудно се овладява
    това умение. Но възможно ли е да мразим някой друг, без да намразим себе си? Нали самите ние преценяваме кого да допуснем в живота си? Ако понякога бъркаме в преценката си, това не е случайно. Привличаме онова, което излъчваме. Може би срещите и болящите контакти са възможност да опознаем неоткрити аспекти на божественото в нас. Всяка болка е родилна. Ние, човеците, остаряваме, но израства добродетелността в нас. Расте Младенецът. Благодаря ти за задълбочения прочит!
  • Да обичаш враговете си е висша добродетел.
    Но дали е възможно при всички обстоятелства?
    Провокираш размисли, Гюлсер!
  • Албена, Маргарита, благодаря ви, че надникнахте в душата ми! Трябва да се замисля по въпроса за възприемането на детайлите. Същностното и значимото се съдържа
    в тях, нали? Но ...мисля, че само промяната на гледната точка във всички посоки гарантира цялостността на възприятието и предполага обективността на мисленето. В същото време, най-същностната характеристика на всяко възприятие е субективността. Какъв парадокс! Маргарита, благодарности за предизвикателството!
  • Хм... И пернатите воюват...А, погледнат от високо, светът изглежда.... Не. Не плосък... Просто няма детайли.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...