4 июн. 2017 г., 00:07
Алилуя
Ако нямаше мрак,
щях ли да позная светлината?
Ако не бях надживяла мъката,
щях ли да позная радостта?
**********************************
Да избягам от мрака ли?
Аз не го виждам.
Да си спестя болката?
Аз така обичам.
Да победя злото ли?
А где е то?
Аз и враговете си обичам.
*******************************
Пернатите не воюват.
Крилете не са оръжие,
а познание, че светът
от далече погледнат,
е кръгъл, а не плосък.
Всичко – що е кръгло –
търкаля се и се движи.
Кой може да го задържи?
Алилуя!
То, то грее и топли всички.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Да обичаш враговете си е висша добродетел.
Но дали е възможно при всички обстоятелства?
Провокираш размисли, Гюлсер! -
-
Албена, Маргарита, благодаря ви, че надникнахте в душата ми! Трябва да се замисля по въпроса за възприемането на детайлите. Същностното и значимото се съдържа
в тях, нали? Но ...мисля, че само промяната на гледната точка във всички посоки гарантира цялостността на възприятието и предполага обективността на мисленето. В същото време, най-същностната характеристика на всяко възприятие е субективността. Какъв парадокс! Маргарита, благодарности за предизвикателството! -
Хм... И пернатите воюват...А, погледнат от високо, светът изглежда.... Не. Не плосък... Просто няма детайли.
-
Тези стихове преливат от мъдрост!...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
това умение. Но възможно ли е да мразим някой друг, без да намразим себе си? Нали самите ние преценяваме кого да допуснем в живота си? Ако понякога бъркаме в преценката си, това не е случайно. Привличаме онова, което излъчваме. Може би срещите и болящите контакти са възможност да опознаем неоткрити аспекти на божественото в нас. Всяка болка е родилна. Ние, човеците, остаряваме, но израства добродетелността в нас. Расте Младенецът. Благодаря ти за задълбочения прочит!