4 июн. 2017 г., 00:07

Алилуя

935 3 6

 

Ако нямаше мрак,

щях ли да позная светлината?

Ако не бях надживяла мъката,

щях ли да позная радостта?

 

********************************** 

Да избягам от мрака ли?

Аз не го виждам.

Да си спестя болката?

Аз така обичам.

Да победя злото ли?

А где е то?

Аз и враговете си обичам.

 

 

******************************* 

Пернатите не воюват.

Крилете не са оръжие,

а познание, че светът

от далече погледнат,

е кръгъл, а не плосък.

Всичко – що е кръгло –

търкаля се и се движи.

Кой може да го задържи?

Алилуя!

То, то грее и топли всички.

 

 

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Ели, трудно се овладява
    това умение. Но възможно ли е да мразим някой друг, без да намразим себе си? Нали самите ние преценяваме кого да допуснем в живота си? Ако понякога бъркаме в преценката си, това не е случайно. Привличаме онова, което излъчваме. Може би срещите и болящите контакти са възможност да опознаем неоткрити аспекти на божественото в нас. Всяка болка е родилна. Ние, човеците, остаряваме, но израства добродетелността в нас. Расте Младенецът. Благодаря ти за задълбочения прочит!
  • Да обичаш враговете си е висша добродетел.
    Но дали е възможно при всички обстоятелства?
    Провокираш размисли, Гюлсер!
  • Албена, Маргарита, благодаря ви, че надникнахте в душата ми! Трябва да се замисля по въпроса за възприемането на детайлите. Същностното и значимото се съдържа
    в тях, нали? Но ...мисля, че само промяната на гледната точка във всички посоки гарантира цялостността на възприятието и предполага обективността на мисленето. В същото време, най-същностната характеристика на всяко възприятие е субективността. Какъв парадокс! Маргарита, благодарности за предизвикателството!
  • Хм... И пернатите воюват...А, погледнат от високо, светът изглежда.... Не. Не плосък... Просто няма детайли.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...