Алкохолна тишина 2
едва охрявана от светлината,
с чаша в ръка седиш...
С окъсни дрехи,
явно от бедността...
С трепераща ръка,
едва държаща чашата,
поемаш поредния алкохол...
Бавно отпиваш глътка по глътка,
течността изгаря те отвътре
като отрова злокобна...
Но продължаваш
да пиеш, малко по малко
усещаш как всичко в теб умира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени