Mar 19, 2008, 9:16 PM

Алкохолна тишина 2

  Poetry
659 0 1
В дъното на стаята,
едва охрявана от светлината,
с чаша в ръка седиш...
С окъсни дрехи,
явно от бедността...
С трепераща ръка,
едва държаща чашата,
поемаш поредния алкохол...
Бавно отпиваш глътка по глътка,
течността изгаря те отвътре
като отрова злокобна...
Но продължаваш
да пиеш, малко по малко
усещаш как всичко в теб умира...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...