Ама така си е
Играем си със огъня защото,
пожарникар ни води за ухото.
Той трябва да ни води май за друго,
но ако се случи, ще е чудо.
Къде у нас такова друго нещо?
Капем като разтопени свещи.
Летим като искрите из простора
с надежда да сме леко бели хора.
Казват, че когато нещо тлее,
то не изгаря, а конкретно грее.
Ние си гориме като факел.
Третият е в четата предател.
Държим пожарникаря за маркуча,
внимаваме и да не го усучем.
Вярваме на думите със пяна,
че още малко трудност ни остана.
Нас все в лъжи големи ни обличат,
които от телата ни се свличат.
Голеем, а се мислим за модерни
и на съдбата си, до гроба верни.
Пеем песен, как на змията
с крака ще и строшим главата,
а всъщност галим гадните влечуги,
за нашите страдания с заслуги.
Годините изтичат си в канала.
Европа цяла вече е разбрала,
че нас ни управляват идиоти,
алчни рекетьори, мафиоти....
Комедия за тях е тази драма.
Още колко, питам, ни остана?
Гарван ли, ни изкълва душите?
Колко още, ще ни дърпат за ушите?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
