15.11.2025 г., 19:44

Амбиция

166 1 0

Да си най-отдолу, а може би си нагоре.

Да си безизвестен, но да си значим.

Да си никой, ала всъщност някой горе.

Амбицио моя, учим се или само крачим?

 

Колко пъти ме създаде и колко уби ?

Ти крила ми даде, а после ме свали.

Ти научи ме глобално да гледам,

но не ме научи себе си да наглеждам.

 

Хей, амбицио моя проклета,

Ти, дето ми смаза сърцето!

Уж невидимото виждах, усещах,

а то видимото насреща не забелязвах.

 

Знам, почивка не ще си дадем.

Аз упорита съм, ти пък съвсем.

Ти студена и необуздана Писана.

Аз пък не съм била Нирвана.

 

Но хайде договор да сключим,

та да не се взаимно изключим:

ще бъдем себе си, Амбицио моя,

но заедно ще се пазим в живота.

 

10. 12 .2020 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нивелина Бижева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...