13.11.2008 г., 16:23

"Амфета"

1.6K 0 6
   

Лежа на мократа трева.

Впил съм пръсти във пръстта.
Вперил поглед във нощта,
гол съм, само по душа.
Господи, това е свобода.
Вдишвам въздух, светлина.
Чувствам само тишина.
Жадно пия от дъжда.
Няма болка, самота.
Пак препуска мисълта.
Пак пулсира ми кръвта.
Пак променя се земята.
Пак е леко на краката.
Пак различно е в главата.
Аз... Пръстта, тревата...
Аз... Плътта, душата...
Аз... вселената и свободата!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татанка Йотанка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А, разби ме...!!!

    /6/
  • всяко по-различно усещане е ценно за мен, независимо дали е реално или нереално. Сега амфетите са забранени в повечето държави, защото струват пари, след време сигурно и с добрите дела ще стане същото. Не е важен начинът, а принципът.
  • И пак с теб е самотата...дано не си самотен в действителност...Хубаво пишеш
  • много е хубаво...
    но свобода ли е, Господи...или бягство...
  • Добре описано... ако заслугата е на "Амфета", сигурно е така... не знам...
    Във всеки случай, написаното идеално ми пасва, когато съм успяла да направя някому добро и съм го зарадвала...
    Опитай и ти
    Поздравче!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...