Nov 13, 2008, 4:23 PM

"Амфета"

Poetry » Other

1.6K 0 6

Лежа на мократа трева.

Впил съм пръсти във пръстта.
Вперил поглед във нощта,
гол съм, само по душа.
Господи, това е свобода.
Вдишвам въздух, светлина.
Чувствам само тишина.
Жадно пия от дъжда.
Няма болка, самота.
Пак препуска мисълта.
Пак пулсира ми кръвта.
Пак променя се земята.
Пак е леко на краката.
Пак различно е в главата.
Аз... Пръстта, тревата...
Аз... Плътта, душата...
Аз... вселената и свободата!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

viliana_popova (something else)

А, разби ме...!!!

/6/

2008-11-25T23:14:03+02:00
Пловдивският_Обама (Татанка Йотанка)

всяко по-различно усещане е ценно за мен, независимо дали е реално или нереално. Сега амфетите са забранени в повечето държави, защото струват пари, след време сигурно и с добрите дела ще стане същото. Не е важен начинът, а принципът.

2008-11-15T16:10:43+02:00
mila__ (Цвети)

И пак с теб е самотата...дано не си самотен в действителност...Хубаво пишеш

2008-11-14T22:30:45+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много е хубаво...
но свобода ли е, Господи...или бягство...

2008-11-14T11:22:41+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Добре описано... ако заслугата е на "Амфета", сигурно е така... не знам...
Във всеки случай, написаното идеално ми пасва, когато съм успяла да направя някому добро и съм го зарадвала...
Опитай и ти
Поздравче!

2008-11-14T11:12:31+02:00