Амфибии
Ела да се разтворим в хоризонта,
два слънчеви овала сме,
потапяме се с котвите,
дълбоко е и там
сърца с корали плетени
туптят във хората.
Ще разрешат
по раменете им да се катерим,
по хрилете им и върху перките,
солта ни няма да им догорчее.
(Наум повтаряме
си "шапка-невидимка"
с чертици между сричките,
чертици-примки.)
Да се втъчем между коралите ела,
и много дълго да ни няма
за онези, дето дишат с дробове.
Изпод воалите
на маслени медузи
да им помахваме, напарени
от алената муза.
Познал ни по мехурчетата стихове
(бълбук-бълбук),
ще ни подмами този бряг,
ще ни ласкае,
ще ни обуе стъпала върху опашките,
ще тичаме да се потулим -
от говорещи и слушащи,
от всички -
с наметало от кавички
да дишаме упои и треви.
Нали?
Нас много дълго няма да ни има
за тихите, обвити в люспи.
Да повървим и дишаме ли ще се уморим?
Разлистени, разтворени, непотопими.
*
Човешка въздишка от пясъчна гръд
като тебе и мене невинна е,
щурците я нижат на празничен лък -
седефени ноти за милване.
***
Ще те сънувам. Амфибиен. Някога.
Чуваш ли?... Тихо е. Раковини
са в морето амвоните.
Мисли спят в тях, непревърнати в думи.
Не бих ги изрекла - калцират се в спомени.
Само една стои помежду ни.
Всичко ще разваля,
ако ти проговоря
преди да издишаш
"Ела!".
© Елед вен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много сте мили, благодаря ви
-
Приказно...
много образно и красиво!
с много обич за теб. -
Поетите наистина живеят в свой собствен свят!А твоят е толкова красив!Страхотно написано стихотворение, отдавна не бях чела нещо подобно!Страшно много ми харесва!И на финала отроних лека въздишка Не се въздържах, на един дъх го четох Поздравчета!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не бих ги изрекла - калцират се в спомени.
Само една стои помежду ни.
Всичко ще разваля,
ако ти проговоря
преди да издишаш
"Ела!".
!!! Толкова силно си хванала мислите, че им променящ тъканта!!!
Амфибия, напомни ми за едно детинско влюбване в Ихтиандър
Благодаря ти!