Амфибии
Ела да се разтворим в хоризонта,
два слънчеви овала сме,
потапяме се с котвите,
дълбоко е и там
сърца с корали плетени
туптят във хората.
Ще разрешат
по раменете им да се катерим,
по хрилете им и върху перките,
солта ни няма да им догорчее.
(Наум повтаряме
си "шапка-невидимка"
с чертици между сричките,
чертици-примки.)
Да се втъчем между коралите ела,
и много дълго да ни няма
за онези, дето дишат с дробове.
Изпод воалите
на маслени медузи
да им помахваме, напарени
от алената муза.
Познал ни по мехурчетата стихове
(бълбук-бълбук),
ще ни подмами този бряг,
ще ни ласкае,
ще ни обуе стъпала върху опашките,
ще тичаме да се потулим -
от говорещи и слушащи,
от всички -
с наметало от кавички
да дишаме упои и треви.
Нали?
Нас много дълго няма да ни има
за тихите, обвити в люспи.
Да повървим и дишаме ли ще се уморим?
Разлистени, разтворени, непотопими.
*
Човешка въздишка от пясъчна гръд
като тебе и мене невинна е,
щурците я нижат на празничен лък -
седефени ноти за милване.
***
Ще те сънувам. Амфибиен. Някога.
Чуваш ли?... Тихо е. Раковини
са в морето амвоните.
Мисли спят в тях, непревърнати в думи.
Не бих ги изрекла - калцират се в спомени.
Само една стои помежду ни.
Всичко ще разваля,
ако ти проговоря
преди да издишаш
"Ела!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елед вен Всички права запазени
...
