Амфибии
Ела да се разтворим в хоризонта,
два слънчеви овала сме,
потапяме се с котвите,
дълбоко е и там
сърца с корали плетени
туптят във хората.
Ще разрешат
по раменете им да се катерим,
по хрилете им и върху перките,
солта ни няма да им догорчее.
(Наум повтаряме
си "шапка-невидимка"
с чертици между сричките,
чертици-примки.)
Да се втъчем между коралите ела,
и много дълго да ни няма
за онези, дето дишат с дробове.
Изпод воалите
на маслени медузи
да им помахваме, напарени
от алената муза.
Познал ни по мехурчетата стихове
(бълбук-бълбук),
ще ни подмами този бряг,
ще ни ласкае,
ще ни обуе стъпала върху опашките,
ще тичаме да се потулим -
от говорещи и слушащи,
от всички -
с наметало от кавички
да дишаме упои и треви.
Нали?
Нас много дълго няма да ни има
за тихите, обвити в люспи.
Да повървим и дишаме ли ще се уморим?
Разлистени, разтворени, непотопими.
*
Човешка въздишка от пясъчна гръд
като тебе и мене невинна е,
щурците я нижат на празничен лък -
седефени ноти за милване.
***
Ще те сънувам. Амфибиен. Някога.
Чуваш ли?... Тихо е. Раковини
са в морето амвоните.
Мисли спят в тях, непревърнати в думи.
Не бих ги изрекла - калцират се в спомени.
Само една стои помежду ни.
Всичко ще разваля,
ако ти проговоря
преди да издишаш
"Ела!".
© Елед вен All rights reserved.
...
