...Ами... да ти кажа честно, слабо ме вълнуваш
Казваш, че сърцето ти ранила съм,
че разочаровала съм в теб мъжа.
Ами да ти кажа... слабо ме вълнуваш.
За лицемери сърцето ми е във витрината.
Не ми прави сърдити чупки, не казвай колко те боли.
И мене ме боля, но ти със други всяка вечер щастието ми руши.
Аз тогава също ти говорих, дори наричах те с нежни имена.
А ти по чуждите "кокошки" гледаше, все на страна.
Един път мила дума не ми каза, с поглед дори не ме загря.
За милувка и дума да не става, шамарите бяха докосвания.
И никога не ме попита едно просто "Как си ти?"
Винаги за себе си мислеше... тогава не те боля, нали?
А сега дошъл си вече толкова самотен, че мислиш, че ще съм добра.
Махай се, и не ако обичаш... Тръгвай веднага!
Писна ми като хлапе да сричаш, осъзнало своята вина.
Няма смисъл да ме чакаш - аз съм у дома.
Трябва само ти да си отидеш...
О, вярвай ми - не съм сама!
И ако някога обичаш, за болката ми си спомни с тъга.
НЕ ти желая да се случи с теб това, което с мен.
Тръгвай си... слабо ме вълнуваш...
Тръгвай си в НАникъде.
Бягай, скитнико. Изгонен си. В моя дом не си желан.
Моят дом е сърцето ми, а аз никога пак на теб не ще го дам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
