Ами ние....:)І(:)І(:)І(:
Ами ние....:)І(:)І(:)І(:
Е, как да щурея не се уморих,
колегата тотално от раз „претопих”.
То бива, ама „вързана” не съм била,
бе много мощни моите крила...
На сутринта, той морен си замина,
не мож’ изтрая такава лудетина.
В басейна от обед презареждам,
с око критично съм – мъже оглеждам.
Ей... масажиста смело се разписа
„Печат не слагам, нито пък подписвам!”
Харесал бил онази „гледка”,
кроил и шил – направил сметка,
че има още нощ в разположение,
добре, къде е тука мойто мнение?!
И как сега пред шефа да размахам листа.
По ангелите, по-добре е с масажиста.
Класически, рейки, масаж мануален –
с него съм в синхрон оптимален.
От гъдела досаден ме избави,
не зная каква акупресура ми направи.
==============================================
Прибирам се, а благоверния го няма.
Штт... и както се разбрахме, глуха съм и няма.
Досетих се, по тъмно ще се прибере –
запой пореден – коледното джамбуре.
Когато уорд-а в къщи си отворих,
„Ами ние....:)2(:” се мъдри най - отгоре.
Е как ли не опитах да го скрия.
Изглежда казал си е: „Не на мене тия...”
Леле, намирисвам разправия отдалече,
стъпките по стълбището чувам вече.
Отваря се полека входната врата,
надничам, гледам – той с усмивка ме огря.
- Хареса ми и много смях се, Мери! –
ръката му пак моята намери.
23.12.2006год.
Е, как да щурея не се уморих,
колегата тотално от раз „претопих”.
То бива, ама „вързана” не съм била,
бе много мощни моите крила...
На сутринта, той морен си замина,
не мож’ изтрая такава лудетина.
В басейна от обед презареждам,
с око критично съм – мъже оглеждам.
Ей... масажиста смело се разписа
„Печат не слагам, нито пък подписвам!”
Харесал бил онази „гледка”,
кроил и шил – направил сметка,
че има още нощ в разположение,
добре, къде е тука мойто мнение?!
И как сега пред шефа да размахам листа.
По ангелите, по-добре е с масажиста.
Класически, рейки, масаж мануален –
с него съм в синхрон оптимален.
От гъдела досаден ме избави,
не зная каква акупресура ми направи.
==============================================
Прибирам се, а благоверния го няма.
Штт... и както се разбрахме, глуха съм и няма.
Досетих се, по тъмно ще се прибере –
запой пореден – коледното джамбуре.
Когато уорд-а в къщи си отворих,
„Ами ние....:)2(:” се мъдри най - отгоре.
Е как ли не опитах да го скрия.
Изглежда казал си е: „Не на мене тия...”
Леле, намирисвам разправия отдалече,
стъпките по стълбището чувам вече.
Отваря се полека входната врата,
надничам, гледам – той с усмивка ме огря.
- Хареса ми и много смях се, Мери! –
ръката му пак моята намери.
23.12.2006год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
Весело празнично настроение от днес, та чааак до Атанасовден! Малко ли е?
