16.03.2017 г., 22:42

Амнезия

516 1 5

Забравих те, а много те обичах

и търсех те във всякоя жена

не те открих, но във живота тичах

да срещна и открия любовта.

 

Ти ме научи, кого и как не трябва да обичаш

обича се, когато тебе също те обичат

не го разбра това, сърцето си обричаш

на самота, на болка и разврат.

 

А аз вървя уверено по пътя си

и вече зная как да продължавам

обичам, чувствам и живея дните си

... за нея аз да се раздавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...