Забравих те, а много те обичах
и търсех те във всякоя жена
не те открих, но във живота тичах
да срещна и открия любовта.
Ти ме научи, кого и как не трябва да обичаш
обича се, когато тебе също те обичат
не го разбра това, сърцето си обричаш
на самота, на болка и разврат.
А аз вървя уверено по пътя си
и вече зная как да продължавам
обичам, чувствам и живея дните си
... за нея аз да се раздавам.
© Калоян Тодоров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
