Пътеки като дъх неповторими
и даже няма крачка път назад.
Останали с различен пулс и име,
мигове човешка суета…
Изречените думи са без връщане.
Приличат на невидими писма,
а грешките камшици са по устните,
но в тъмното сълзите не личат.
От детството спасени своеволия
притеглят бъдеще към себе си.
За спомени смъртта е доброволна.
Амнистия за лебеди. ...