Амнистия за лебеди 

© All rights reserved.

Comments

• ruba (Руми Бакърджиева)

  2016-01-23T13:35:18+02:00
  Два пъти го прочетох и като че ли всяко ново изчитане разкрива още по-голяма дълбочина. Най-силно ме жегнаха думите:
  Изречените думи са без връщане.
  Приличат на невидими писма,
  а грешките камшици са по устните,
  но в тъмното сълзите не личат.
  
  Напоследък много размишлявам над това - думите могат да ни пресъздадат, но и да ни убият...
  Поздрави! Ще чета твоите неща!
• Adri (Йордан)

  2016-01-22T18:49:27+02:00
  Наистина прекрасно !
• veesii70 (Веселка Стойнева)

  2016-01-22T00:07:46+02:00
  Много ми хареса! Поздрави и от мен!
• Довереница (Дочка Василева)

  2016-01-21T22:31:22+02:00
  "От миналото нещичко оставено
  кокичетата учи да летят."
  
  Пътечка от трохи посред забравата
  (трохичките на Хензел и на Гретел)
  От миналото нещо е останало...
  Във пламъче на свещ... И свети...
• странница (Сеси)

  2016-01-21T22:18:26+02:00
  Много оригинален стих! Поздравления!
• danda (Даниела)

  2016-01-21T18:26:21+02:00
  Много ми хареса творбата ти, Райна, поздравления!
• vega666 (Младен Мисана)

  2016-01-21T17:58:10+02:00
  "Изречените думи са без връщане.
  Приличат на невидими писма...
  От миналото нещичко оставено
  кокичетата учи да летят."
  
  Това остава, Райна, както и:
  
  За спомени смъртта е доброволна.
  "Амнистия за лебеди.
  Защото цяла вечност е забравата
  и болката надхитря пропастта."
  
  Пишеш великолепно и завладяващо! От мен 5-звезден поздрав.