imperfect (Яна)
274 2097
18.03.2012 г., 12:30 ч.

Amor et mortem 

  Поезия » Любовна
750 0 4

Amor et mortem

 

 

 

Изстрелях с ярост всичките патрони,

в прахта захвърлих револвера стар.

Вината от сърцето си прогоних,

 тя беше моят властен господар.

 

С усмивка злобна взрях се в небесата.

Животът, Боже, не е ценен дар.

Това е цел, мишена и награда,

когато го отнемеш ти без жал.

 

Обичах го и той бе влюбен в мене,

но тя ми го отне, тъй както аз

живота ù отнех, макар без време,

с наслада и бездушен леден глас…

 

Студено е оръжието черно

и влажни са косите ми в нощта.

Сълзите ми се стичат кадифени,

убих без жалост другата жена…

 

Не ми е тежко. Само ми е криво.

А той сега ме мрази за това.

Не бях ли по-добра? Къде отивам?

По пътя-преизподня ще вървя…

 

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??