Amor et mortem
Amor et mortem
Изстрелях с ярост всичките патрони,
в прахта захвърлих револвера стар.
Вината от сърцето си прогоних,
тя беше моят властен господар.
С усмивка злобна взрях се в небесата.
Животът, Боже, не е ценен дар.
Това е цел, мишена и награда,
когато го отнемеш ти без жал.
Обичах го и той бе влюбен в мене,
но тя ми го отне, тъй както аз
живота ù отнех, макар без време,
с наслада и бездушен леден глас…
Студено е оръжието черно
и влажни са косите ми в нощта.
Сълзите ми се стичат кадифени,
убих без жалост другата жена…
Не ми е тежко. Само ми е криво.
А той сега ме мрази за това.
Не бях ли по-добра? Къде отивам?
По пътя-преизподня ще вървя…
© Яна All rights reserved.
