imperfect (Яна)
274 2097
Mar 18, 2012, 12:30 PM

Amor et mortem 

  Poetry » Love
825 0 4

Amor et mortem

 

 

 

Изстрелях с ярост всичките патрони,

в прахта захвърлих револвера стар.

Вината от сърцето си прогоних,

 тя беше моят властен господар.

 

С усмивка злобна взрях се в небесата.

Животът, Боже, не е ценен дар.

Това е цел, мишена и награда,

когато го отнемеш ти без жал.

 

Обичах го и той бе влюбен в мене,

но тя ми го отне, тъй както аз

живота ù отнех, макар без време,

с наслада и бездушен леден глас…

 

Студено е оръжието черно

и влажни са косите ми в нощта.

Сълзите ми се стичат кадифени,

убих без жалост другата жена…

 

Не ми е тежко. Само ми е криво.

А той сега ме мрази за това.

Не бях ли по-добра? Къде отивам?

По пътя-преизподня ще вървя…

 

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??