Анатема
Думи трънливи
се впиват в гърлото
на съзнание неизречено.
С крясък
взривяват отвъдното
на непосилната ми обреченост.
Не пледирам "невинен",
но не разбрах и вината.
Нали бе сценарият твой?
Или ъгъл разкрих в кръговрата?
Прескочил съм страници
от творбата ти безпощадна.
Изгори ме на клада!
Зачеркни ме от рая!
Но не оставяй ме на съдбата...
се впиват в гърлото
на съзнание неизречено.
С крясък
взривяват отвъдното
на непосилната ми обреченост.
Не пледирам "невинен",
но не разбрах и вината.
Нали бе сценарият твой?
Или ъгъл разкрих в кръговрата?
Прескочил съм страници
от творбата ти безпощадна.
Изгори ме на клада!
Зачеркни ме от рая!
Но не оставяй ме на съдбата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Иванов Всички права запазени
