Stivanoff (Стоян Иванов) Stivanoff (Стоян Иванов)
26
Apr 9, 2008, 8:17 AM

Анатема

  Poetry » Other
922 0 4
Думи трънливи
се впиват в гърлото
на съзнание неизречено.
С крясък
взривяват отвъдното
на непосилната ми обреченост.
Не пледирам "невинен",
но не разбрах и вината.
Нали бе сценарият твой?
Или ъгъл разкрих в кръговрата?
Прескочил съм страници
от творбата ти безпощадна.
Изгори ме на клада!
Зачеркни ме от рая!
Но не оставяй ме на съдбата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0