Анатема
Думи трънливи
се впиват в гърлото
на съзнание неизречено.
С крясък
взривяват отвъдното
на непосилната ми обреченост.
Не пледирам "невинен",
но не разбрах и вината.
Нали бе сценарият твой?
Или ъгъл разкрих в кръговрата?
Прескочил съм страници
от творбата ти безпощадна.
Изгори ме на клада!
Зачеркни ме от рая!
Но не оставяй ме на съдбата...
се впиват в гърлото
на съзнание неизречено.
С крясък
взривяват отвъдното
на непосилната ми обреченост.
Не пледирам "невинен",
но не разбрах и вината.
Нали бе сценарият твой?
Или ъгъл разкрих в кръговрата?
Прескочил съм страници
от творбата ти безпощадна.
Изгори ме на клада!
Зачеркни ме от рая!
Но не оставяй ме на съдбата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Иванов Все права защищены
