FeaR (Завинаги)
27 178
1.11.2007 г., 12:47 ч.

Ангел 

  Поезия » Друга
1222 0 4
Косата се разстила по мойте рамене
и падам аз на колене.
Вените кървят,
сълзите парещи горят.
Черната рокля стига до краката
и се влачи по земята,
събира всичко
и оставя едно нищо (като живота ми).
Дъждът вали
и капят моите сълзи.
Гримът се размазва,
същността ми се показва.
Когато съм сама
се опитвам да летя,
но падам, повлечена от тъга.
Откъсват се моите крила,
стича се последната сълза.
Себе си създавайки,
покрай теб минавайки,
живота си руша,
докато в сенките пълзя.
Когато никой не помага,
душата се разпада.
Искам слънцето да ме заслепи
за всичките мои сълзи.

© Завинаги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знаеш ли колко е красив животът!Огледай се...
  • пишеш черно...,но красиво. Не мога да разбера от къде идва цялата тази Болка у теб токлова рано по пътя ти...но искам да ти посветя едно свое стихотворение, което утре ще напиша(защото за днес вече ми свърши "правото" на глас...казва се "Самодостатъчна"-заглавието е твърде "силно", но то умишлено-това е моето послание към всички страдали жени, които още пре(/над)живяват болката!!!) Бъдете силни
  • Ех, че тъга...Животът е пред теб, СПОКО!
  • Забрави тъгата,
    полети с крилата.
    С обич.
Предложения
: ??:??