Ангел
Косата се разстила по мойте рамене
и падам аз на колене.
Вените кървят,
сълзите парещи горят.
Черната рокля стига до краката
и се влачи по земята,
събира всичко
и оставя едно нищо (като живота ми).
Дъждът вали
и капят моите сълзи.
Гримът се размазва,
същността ми се показва.
Когато съм сама
се опитвам да летя,
но падам, повлечена от тъга.
Откъсват се моите крила,
стича се последната сълза.
Себе си създавайки,
покрай теб минавайки,
живота си руша,
докато в сенките пълзя.
Когато никой не помага,
душата се разпада.
Искам слънцето да ме заслепи
за всичките мои сълзи.
и падам аз на колене.
Вените кървят,
сълзите парещи горят.
Черната рокля стига до краката
и се влачи по земята,
събира всичко
и оставя едно нищо (като живота ми).
Дъждът вали
и капят моите сълзи.
Гримът се размазва,
същността ми се показва.
Когато съм сама
се опитвам да летя,
но падам, повлечена от тъга.
Откъсват се моите крила,
стича се последната сълза.
Себе си създавайки,
покрай теб минавайки,
живота си руша,
докато в сенките пълзя.
Когато никой не помага,
душата се разпада.
Искам слънцето да ме заслепи
за всичките мои сълзи.
© Завинаги All rights reserved.
на глас...казва се "Самодостатъчна"-заглавието е твърде "силно", но то умишлено-това е моето послание към всички страдали жени, които още пре(/над)живяват болката!!!) Бъдете силни
