Ангел
АНГЕЛ
Дори не знам рождената си дата,
не знам целунала ли ме е тя,
преди да ме остави на съдбата,
с надеждата сам пътя да вървя.
Не знам дори с какво заслужих
преди да се родя да бъда сам!
Не знам какво било ù е в главата...
Не знам, приятели... Не знам!
"Била е млада" - казват - "Съгрешила"
И к'во от туй. Нима съм някой леш?...
Дете съм бил, по дяволите! Нейно... първородно...
А тя зарязала ме е и... 'айде беж!
Не обвинявам... Не! Недей мислете,
че в душа ми горест се таи.
Но питам се, какъв човек е?
Дали ме помни още и мълчи?
Терзае ли я в тъмна нощ сърцето,
че негде има син един?
И пита ли се жив ли е, къде е?
Или вече ми е казала "Амин"!
Не знам... Дори не искам да узная...
Но казвам ù едно балагодаря.
Благодарение на нея срещнах мойта майка.
Една светица срещнах сред греха!
Та тя ми е разказвала за нея
"Обичала те е" - казваше ми тя.
"И как разбра?" ù опонирах...
"Нарекла те е Ангел... и проронила сълза".
P.S. Когато съм бил осиновен от родителите си на деветия ден след раждането ми, наистина съм бил записан в регистъра като Ангел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
