emo2 (Емил Стоянов)
236 750
Sep 3, 2014, 11:31 PM  

Ангел 

  Poetry » Other
1001 0 14

                                                                     АНГЕЛ

 

 

Дори не знам рождената си дата,

не знам целунала ли ме е тя,

преди да ме остави на съдбата,

с надеждата сам пътя да вървя.

 

Не знам дори с какво заслужих

преди да се родя да бъда сам!

Не знам какво било ù е в главата...

Не знам, приятели... Не знам!

 

"Била е млада" - казват - "Съгрешила"

И к'во от туй. Нима съм някой леш?...

Дете съм бил, по дяволите! Нейно... първородно...

А тя зарязала ме е и... 'айде беж!

 

Не обвинявам... Не! Недей мислете,

че в душа ми горест се таи.

Но питам се, какъв човек е?

Дали ме помни още и мълчи?

 

Терзае ли я в тъмна нощ сърцето,

че негде има син един?

И пита ли се жив ли е, къде е?

Или вече ми е казала "Амин"!

 

Не знам... Дори не искам да узная...

Но казвам ù едно балагодаря.

Благодарение на нея срещнах мойта майка.

Една светица срещнах сред греха!

 

Та тя ми е разказвала за нея

"Обичала те е" - казваше ми тя.

"И как разбра?" ù опонирах...

"Нарекла те е Ангел... и проронила сълза".

 

 

 

P.S. Когато съм бил осиновен от родителите си на деветия ден след раждането ми, наистина съм бил записан в регистъра като Ангел.

 

 

© Емил Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силно и истинско, Браво. Но аз не бих я търсил...само мнение
  • Ако е жива, намери я и и прости!! Всеки има своя собствена Голгота!!
    Силен е онзи, който прощава!!
  • Емо, излял си в тези стихове толкова много емоция...заплаках.

    P.S. Писала съм ти на лични.
  • История на толкова много... Тъжно е, наистина. Поздравления за силата да го напишеш.
  • Много, много силен стих!
  • След Истината за Корена винаги остава Пукнатината. Колкото и да надничаш от настоящето в миналото, през Нея няма да зърнеш, дори и за миг, силуетите-твоя, нейния... Живей с Любовта, която носиш в сърцето си. Така правим ние- падналите ангели и гледаме към небето, което мълчи. Сърдечни поздрави!*
  • Силен и вълнуващ стих, излизащ от душата на автора!
    Поздрави!
  • И мен ме попиля...
    Такова откровение не се пише всеки ден...
    ...

    "Понякога е обич да си тръгнеш..."
    И е болка...
  • Мило другарче... напълно съм съгласна със Жанет. Вълнуваш!
  • Емоооооооо!!!
  • Мило другарче, да отидеш и да кажеш на тази жена до теб, че е най-истинската майка на света (обещай) Имам някакви бегли спомени за твоята история, не помня от къде.
    Не обвиняваш, но все пак един бунт има в думите ти (разбираемо) Всичко може да е било, всичко...
    Хубаво откровение, емоционално!
    Пращам ти мечки
  • Попиля ме с това стихо,Емо!
  • "Нарекла те е Ангел... и проронила сълза"....
    Силно откровение!
  • ... каквото е драснато - то е...
    и не е грях, обич е било,
    навярно още за прошка те моли...
    Мълком...
    И дорде остане без сили...
Random works
: ??:??