16.09.2008 г., 19:05

Ангел и дявол

1.1K 0 1


Този, който някога беше в очите ми ангел небесен
и същият, който от мене беше в ада пренесен.
Който показа ми що е омраза и научи ме как да ранявам,

същият този, който отучи ме грешките аз да признавам.

Който заведе ме по всички пътеки и отвори вратите от раз,

същият този, който ще мразя навеки и ще проклинам тоз час.

Онзи, студеният, на който сърцето му липсва,
който ранява наред, той знае -  на всеки от нещо му писва
и настава хаос навред. Този, на който се кланям аз - идолът,

и мразя със всяка частица - очите, лицето

и всичко за него - отрова и светена водица.

За него, а кой ли е той все се питам -
дали ангел или дявол лукав,

но искам от всичко с него аз да опитам,
дори ако чувствам в гърдите си страх.
Онзи, същият  - АНГЕЛ И ДЯВОЛ!

                                                            13.09.08
                                                             23:11

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...