Sep 16, 2008, 7:05 PM

Ангел и дявол

  Poetry » Love
1.1K 0 1


Този, който някога беше в очите ми ангел небесен
и същият, който от мене беше в ада пренесен.
Който показа ми що е омраза и научи ме как да ранявам,

същият този, който отучи ме грешките аз да признавам.

Който заведе ме по всички пътеки и отвори вратите от раз,

същият този, който ще мразя навеки и ще проклинам тоз час.

Онзи, студеният, на който сърцето му липсва,
който ранява наред, той знае -  на всеки от нещо му писва
и настава хаос навред. Този, на който се кланям аз - идолът,

и мразя със всяка частица - очите, лицето

и всичко за него - отрова и светена водица.

За него, а кой ли е той все се питам -
дали ангел или дявол лукав,

но искам от всичко с него аз да опитам,
дори ако чувствам в гърдите си страх.
Онзи, същият  - АНГЕЛ И ДЯВОЛ!

                                                            13.09.08
                                                             23:11

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...