Ангел ли си?
Лишен от грях, безплътен,
приюти ме под крехките си крила!
Не летеше след мен, сля се с вятъра попътен,
за да се топля аз с белите ти пера!...
Нежно притихна, дари ми надежда!...
Когато я загубих!
Бях потънала в безверната бездна,
защото се влюбих...
Изсмука от кръвта ми отровата на усойницата - любов несподелена, гърчеща се в мен!
Съблече я гола, без срам, с гняв пременена!
за да покажеш, че всъщност Дяволът е в нея заклеймен...
Живота си даде за моя, а сълзи от тебе няма!
Без прошка да ти искам, отиде си бял и лек...
Обичаше ме, без да молиш нищо в замяна...
Ангел ли си или човек?
Посветено на най-добрия ми приятел!... Поклон пред паметта ти!
© Андреа Емилова Всички права запазени