Знам мислите ти, преди да се явят в теб
и отговорите на всички твои въпроси.
Любов съм във всеки един миг и ред –
такава, която ти давам, но не се проси.
Понякога небето от гръм се раздира,
а душата ми е природна стихия.
Сред богините винаги теб избирам
и от сърцето си няма да те изтрия.
Усети как всяка ера е изкуство
чак от сътворението на живота.
Запази това непреходно чувство,
живата истина се роди на Голгота.
Ангелите тържествен химн ще пеят,
когато под лъчите на ръце те нося
и всички честни души ще оживеят.
Тогава вече няма да има въпроси.
© Васил Георгиев Всички права запазени