10.12.2008 г., 10:06

Ангелски очи с влюбени ресници

2.2K 0 19

http://www.vbox7.com/play:f24ed397 

 

Безкрайна като космоса,
неповторима обич
от сърцата ни извира.
В порив за живот душата
вечна истина намира.

И няма тя предели.
Над изгреви и залези,
от феерични цветове родени,
прелива в трепети,
от радост извисени.

Към приказен свят,
изтъкан от светлина,
се отправят златни колесници.
Ангелски очи потрепват
с влюбени ресници.

В небесните простори
необятно чувство
диамантени крила разпери.
В миг на съвършенство
пристан любовта намери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, Белла! Любовта е най-съвършеното чувство!
  • Благодаря Ви за коментарите и подкрепата Таня, Калина, Мариола, Дима, Весела, Веска, Кадифе, Василена, Димитър, Маги, Лиляна, Ваня, Надежда, Ивелина, Сеси, Темида, Христина, Ванина, Доротея и Светла!
    Розалия благодаря за хубавия стих и прекрасните ти картини!
    Пожелавам ви приятен ден!
  • Приказно и светло ми стана след прочитането на този стих! Поздравления, Васил!
  • Винаги влюбен и позитивен!
    Поздравявам те!
  • Великолепни са Ангелските ти очи с влюбени ресници!
    Чудесен стих! Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...