23.09.2009 г., 11:47

Ангелско дете

949 0 6

Събуждам се и стискам във ръката си

две семенца искряща красота,

посявам ги дълбоко във душата си,

за да покълне в мене тя.

 

Пониква първото зелено стръкче,

след него другите се втурват вън

и от сърцето ми - изсъхнал дънер,

по вените ми пролетна магия зацъфтя.

 

Усмивката ми първа озари лицето,

в косите се разливат медни класове,

в очите ми кипи морето

и истинска съм - ангелско дете.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!!! Мисля, че вече съм ти фенка
  • Хубаво и ведро е! Поздрав!
  • Благодаря! Много се радвам, че някой разбира поезията ми.
    Поздрави!
  • Свързано е - със символи. Не зная дали си "луда" или "мацка", но определено поезията ти ми допадна.
  • Искрено благодаря за тройката, syn4y! Все пак мисля, че е уместно да ти кажа: първата ти шестица е от мен и значи стимул, а твоята оценка беше забиване..
    Това, че съм оприличила стиха ти с песен говори за мелодичност на самия стих, а не за недостатък, ако така си го приела.
    Като пример бих ти дала Дамян Дамянов, чиито стихове се пеят и звучат прекрасно.
    Всеки има слаби моменти в поезията си, тъй като тя е израз на човешките чувства, които не винаги са кристално ясни.
    Поздрави от мен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...