Аномалия
Такава бе създадена от Бог –
смирена, фина. Като лист отронен,
с любов да трансформира смърт в живот.
И номерът в страстта ѝ е коронен.
Той беше искал хиляди жени,
обаче тази сякаш е различна.
Удави се в дълбоките очи,
а после се оказа по-критично.
До там критично, че загуби сън.
Предаде Богу дух и апетитът.
Навярно беше го ударил гръм
у него щом загина атеистът.
Плътта ѝ бе като молитвен кръст,
а той, дервишът – верния поклонник,
принасяше се в жертва този път
пред храма ѝ... Той – първият негодник.
Погълна жадно тихия ѝ стон,
а пулсът му беснее тахикардно.
С един безкрайно дълъг обертон
у нея се надигна нещо гладно.
Вкусът му е тръпчив – на див пелин.
На черен ром. И дим от скъпа пура.
А тя изящна като лист жасмин,
го хвърли в бездната на дива буря.
Моментът е болезнено красив.
От Господа не беше тази болка,
но тя го правеше така щастлив...
бе имал той жената... в богомолка...
Жени Иванова,
стихотворението е в резултат на поетичното
предизвикателство "Стих по снимка"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
