4.06.2008 г., 7:31

Анти Рай

1.1K 0 0
Едно митологично и страшно чудовище
върви през улиците на големия град.
Скитници и самотници бягат,
а влюбените го благотворят...

Посипват му нозете, кичат го с цветя,
този исполин на новото време,
толкоз силен и могъщ е той сега,
стои горд и слово порочно сее...

От него никнат мрачни цветя на любовта,
таз чума за младежта... О, Господи, къде си?
Спаси чедата си от дяволското, нека дойде
твоят ангел - да започне Армагедон.

В този миг - мракът се скри, потъна
в тъмния и мрачен ъгъл на нашите души.
Нека пролетта нежна и сладка като цвете
да освети пътя им - влюбени хора, странни създания.

Някаква светлина грее в очите им,
сякаш Прометей им е дал огъня сега,
Да, това е страстта - най-силното оръжие,
на исполина сеещ семената на грешната любов.

Дойде до мен тя, размаха своята пелерина,
но лед сковал е душата, не тупти сърцето ми,
заспало е то в гроб от златни сълзи проляти,
по изгубени каузи и то спря своя парад.

Пропъди ме от рая - мен и клетите хорица,
но ние ще направим рай за нас, ако трябва,
Ще свалим и тоз исполин проклел ни...
Да скитаме да се лутаме като духове на отминалото,
на забравено време, да влачим вериги в новия анти рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...