6.01.2021 г., 10:25  

Антиномия

1.5K 1 17

 

 

 

Какво е грях?

Какво е вярност?

Какво е обич?

А какво любов?

 

Кое е грях -

да съм с теб, а да мисля за него,

или да съм с него?

 

Какво е вярност -

пръстен, венчило, дом и деца?

Или бягството нощем със случайна сълза?

 

На кого съм по-вярна -

на този, чиято до гроб съм?

Или на този, чиято съм и след това?

 

Какво е да обичаш

тяло?

Какво е да обичаш

душа?

Коя любов би оцеляла

в живота…

и след смъртта?

 

Любовта ли е обич,

или обич любовта?

 

Любов е да обичаш тяло.

А обич - вечната душа…

 

Душата ли е в тяло,

или тялото в душа?

 

И пред кого съм грешна?

Пред живота или пред вечността?

 

Кажи ми, ако си безгрешен…

 

Грешна ли съм да съм тялом твоя, но негова с душа?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

18 място

Коментари

Коментари

  • Това е творба, изтъкана от въпроси. Отгвороте са под нея. В коментарите, което е необичайно. По-приемливо е да бяха в бележки на автора под черта, дори превишаващи по обем самата творба.
    По отношение на тялото дали не бъркаме обичането с харесване, с едно мимолетно чисто физическо привличане? "Любов е да обичаш тяло." Любовта е повече от това.
  • От сърце ти благодаря, Ивайло!!! Признателна съм ти!
  • Майсторе, пропуснала съм последния ти коментар, докато пишех. Благодаря ти! Благодаря и на всички, които ме посетихте.!
  • Продължавам коментара си - Та да, Йоана, права си. Но времето ни променя и е възможно един ден да преосмислиш нещата и да установиш, че нещо важно вече липсва-...Човек е сложна съвкупност от ценности - физически, духовни, интелектуални. А защо стои героинята? Ивайло, не заради “блага и комфорт... предполагам...Вероятно дълг, благоприличие, “остарял” морал(Лилия) страх, възраст, възпитанието на старата генерация... Душата не “мърсува”, Ив, тялото мърсува физически, умът виртуално... Та това са противоречията на човешката същност. Благодаря ви от сърце за коментарите! Беше удоволствие за мен Ив, благодаря ти за последния коментар. Абсолютно си прав!
  • Леле, каква прекрасна дискусия се получи. Благодаря ви, че ме посетихте и че разсъждавате с мен.Не очаквах, че точно това стихо ще провокира толкова много мнения. Това е плод на мои размисли почти през целия ми живот - започвайки от сложните родителски взаимоотношения , минавайки през приятелски несрети, мои лични преусмисляния...Нама да отговарям на всеки поотделно... Създадени сме с любов, за любов, но със свободна воля. По емпиричен начин “проба-грешка” (Ивайло) правим своите избори и си научаваме уроците. Ние избираме с кого и дали да отидем под олтара “докато смъртта ни раздели”, но не знаем дали това е и волята на Създателя (Иване) А ако нямаме църковен брак ,Майсторе, и не сме изрекли “докато смъртта ни раздели”, то евентуални душевни “мърсувания” (Ив)оправдани ли са?) А ако сме направили грешен избора поради младост или дух.незрялост до гроб ли трябва да стоим?Съгласна съм напълно с Йоана, че ако си
    намерил човека съчетаващ всички твои критерии, никога няма да отидеш другаде,

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...