Антиномия

Comments

• 

  maistora (Красимир Тенев)

  Това е творба, изтъкана от въпроси. Отгвороте са под нея. В коментарите, което е необичайно. По-приемливо е да бяха в бележки на автора под черта, дори превишаващи по обем самата творба.
  По отношение на тялото дали не бъркаме обичането с харесване, с едно мимолетно чисто физическо привличане? "Любов е да обичаш тяло." Любовта е повече от това.

  2021-01-10T00:51:57+02:00
• 

  angel-ina (Ангелина Стойчева)

  От сърце ти благодаря, Ивайло!!! Признателна съм ти!

  2021-01-09T21:15:13+02:00
• 

  angel-ina (Ангелина Стойчева)

  Майсторе, пропуснала съм последния ти коментар, докато пишех. Благодаря ти! Благодаря и на всички, които ме посетихте.!

  2021-01-09T21:02:19+02:00
• 

  angel-ina (Ангелина Стойчева)

  Продължавам коментара си - Та да, Йоана, права си. Но времето ни променя и е възможно един ден да преосмислиш нещата и да установиш, че нещо важно вече липсва-...Човек е сложна съвкупност от ценности - физически, духовни, интелектуални. А защо стои героинята? Ивайло, не заради “блага и комфорт... предполагам...Вероятно дълг, благоприличие, “остарял” морал(Лилия) страх, възраст, възпитанието на старата генерация... Душата не “мърсува”, Ив, тялото мърсува физически, умът виртуално... Та това са противоречията на човешката същност. Благодаря ви от сърце за коментарите! Беше удоволствие за мен Ив, благодаря ти за последния коментар. Абсолютно си прав!

  2021-01-09T20:55:26+02:00
• 

  angel-ina (Ангелина Стойчева)

  Леле, каква прекрасна дискусия се получи. Благодаря ви, че ме посетихте и че разсъждавате с мен.Не очаквах, че точно това стихо ще провокира толкова много мнения. Това е плод на мои размисли почти през целия ми живот - започвайки от сложните родителски взаимоотношения , минавайки през приятелски несрети, мои лични преусмисляния...Нама да отговарям на всеки поотделно... Създадени сме с любов, за любов, но със свободна воля. По емпиричен начин “проба-грешка” (Ивайло) правим своите избори и си научаваме уроците. Ние избираме с кого и дали да отидем под олтара “докато смъртта ни раздели”, но не знаем дали това е и волята на Създателя (Иване) А ако нямаме църковен брак ,Майсторе, и не сме изрекли “докато смъртта ни раздели”, то евентуални душевни “мърсувания” (Ив)оправдани ли са?) А ако сме направили грешен избора поради младост или дух.незрялост до гроб ли трябва да стоим?Съгласна съм напълно с Йоана, че ако си
  намерил човека съчетаващ всички твои критерии, никога няма да отидеш другаде,

  2021-01-09T20:44:39+02:00