6 ene 2021, 10:25  

Антиномия

  Poesía
1.5K 1 17

 

 

 

Какво е грях?

Какво е вярност?

Какво е обич?

А какво любов?

 

Кое е грях -

да съм с теб, а да мисля за него,

или да съм с него?

 

Какво е вярност -

пръстен, венчило, дом и деца?

Или бягството нощем със случайна сълза?

 

На кого съм по-вярна -

на този, чиято до гроб съм?

Или на този, чиято съм и след това?

 

Какво е да обичаш

тяло?

Какво е да обичаш

душа?

Коя любов би оцеляла

в живота…

и след смъртта?

 

Любовта ли е обич,

или обич любовта?

 

Любов е да обичаш тяло.

А обич - вечната душа…

 

Душата ли е в тяло,

или тялото в душа?

 

И пред кого съм грешна?

Пред живота или пред вечността?

 

Кажи ми, ако си безгрешен…

 

Грешна ли съм да съм тялом твоя, но негова с душа?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е творба, изтъкана от въпроси. Отгвороте са под нея. В коментарите, което е необичайно. По-приемливо е да бяха в бележки на автора под черта, дори превишаващи по обем самата творба.
    По отношение на тялото дали не бъркаме обичането с харесване, с едно мимолетно чисто физическо привличане? "Любов е да обичаш тяло." Любовта е повече от това.
  • От сърце ти благодаря, Ивайло!!! Признателна съм ти!
  • Майсторе, пропуснала съм последния ти коментар, докато пишех. Благодаря ти! Благодаря и на всички, които ме посетихте.!
  • Продължавам коментара си - Та да, Йоана, права си. Но времето ни променя и е възможно един ден да преосмислиш нещата и да установиш, че нещо важно вече липсва-...Човек е сложна съвкупност от ценности - физически, духовни, интелектуални. А защо стои героинята? Ивайло, не заради “блага и комфорт... предполагам...Вероятно дълг, благоприличие, “остарял” морал(Лилия) страх, възраст, възпитанието на старата генерация... Душата не “мърсува”, Ив, тялото мърсува физически, умът виртуално... Та това са противоречията на човешката същност. Благодаря ви от сърце за коментарите! Беше удоволствие за мен Ив, благодаря ти за последния коментар. Абсолютно си прав!
  • Леле, каква прекрасна дискусия се получи. Благодаря ви, че ме посетихте и че разсъждавате с мен.Не очаквах, че точно това стихо ще провокира толкова много мнения. Това е плод на мои размисли почти през целия ми живот - започвайки от сложните родителски взаимоотношения , минавайки през приятелски несрети, мои лични преусмисляния...Нама да отговарям на всеки поотделно... Създадени сме с любов, за любов, но със свободна воля. По емпиричен начин “проба-грешка” (Ивайло) правим своите избори и си научаваме уроците. Ние избираме с кого и дали да отидем под олтара “докато смъртта ни раздели”, но не знаем дали това е и волята на Създателя (Иване) А ако нямаме църковен брак ,Майсторе, и не сме изрекли “докато смъртта ни раздели”, то евентуални душевни “мърсувания” (Ив)оправдани ли са?) А ако сме направили грешен избора поради младост или дух.незрялост до гроб ли трябва да стоим?Съгласна съм напълно с Йоана, че ако си
    намерил човека съчетаващ всички твои критерии, никога няма да отидеш другаде,

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...