АНТИПОДИ
АНТИПОДИ
Нощта пристъпва като невеста
весела, пак в черно е нагиздена!
Денят прегърбен е и без раздяла,
самотен тръгва си, замислен е...
Косовете чуруликат и пеят пак,
до Бухала, на дърветата в клоните.
Сенки се скитат в черния Мрак.
Душата сама е със себе си.
Тялото не го е еня за нея,
а двамата са толкова дълго
заедно – един за друг женени.
Единствен развод за тях е Смърта!
Студено е на Душата в Тялото.
Зъзнат ли всички Душú по света?
Отнякъде струи Светлина
и изчезва, погълната в Мрака.
Тишината - със невъзможен
Крясък на устни - мълчи!
Мислите потъват в Безсмислие!
Само моята Самота още скита се -
сама, търсеща антипода си...
. . .
Ivaylo Atanassov
25.05.2006 (02.06 h)
Senftenberg – Germany
Със благодарност към Кумеца - Румен Ченков, за помощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
