Нощта пристъпва като невеста
весела, пак в черно е нагиздена!
Денят прегърбен е и без раздяла,
самотен тръгва си, замислен е...
Косовете чуруликат и пеят пак,
до Бухала, на дърветата в клоните.
Сенки се скитат в черния Мрак.
Душата сама е със себе си.
Тялото не го е еня за нея,
а двамата са толкова дълго
заедно – един за друг женени.
Единствен развод за тях е Смърта! ...