ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
75 423
25 may 2006, 2:49

АНТИПОДИ 

  Poesía
1047 0 10

 

 

             АНТИПОДИ

 

 

 

Нощта пристъпва като невеста

весела, пак в черно е нагиздена!

Денят прегърбен е и без раздяла,

самотен тръгва си, замислен е...

Косовете чуруликат и пеят пак,

до Бухала, на дърветата в клоните.

Сенки се скитат в черния Мрак.

 

Душата сама е със себе си.

Тялото не го е еня за нея,

а двамата са толкова дълго

заедно – един за друг женени.

Единствен развод за тях е Смърта!

Студено е на Душата в Тялото.

Зъзнат ли всички Душú по света?

 

Отнякъде струи Светлина

и изчезва, погълната в Мрака.

Тишината - със невъзможен

Крясък на устни - мълчи!

Мислите потъват в Безсмислие!

Само моята Самота още скита се -

сама, търсеща антипода си...

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

25.05.2006 (02.06 h)

Senftenberg – Germany

 

Със благодарност към Кумеца - Румен Ченков, за помощта!

 

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??