Един млад монах Антоний в пустинята далече,
отдавна живял сам, отшелник близо до Бога!
За него облаги и светски живот нямало вече,
търсели го хората и нямало в душите им тревога.
А Господ Бог го дарил с дълголетие,
преживял човека цяло столетие.
И борил се за християнството някога,
защитил с достойнство истинската вяра!
На този ден ти, Антоне, приятели почерпи,
прегърни своята майка и я целуни.
Тя е жената която те обича, тя те е родила,
и с туй име хубаво и звучно тя те е дарила! ...