Антрактът е отрязък тъжно време
Антрактът е отрязък тъжно време
посветено
От сцената актьорът бавно слиза,
наметнал на гърба си всички роли...
Приведен леко и с усмивка иронична,
съзрял смъртта да чака зад декорите...
Животът му - игра с лица различни
(и всяко си остави отпечатъка)...
Тъй бързо се разлистваха годините,
че той самият не разбра кога
остана сам с лицето в огледалото -
тъй непознато - неговото собствено...
С една оферта, хвърлена от дявола -
да тръгне със последната си роля...
Напук на болката... Небрежно, артистично
да пръска светлина и смях към залата.
Прожекторът сълзите му да стича,
когато е със гръб... Но да е Хамлет,
избрал „да бъде” - до последното стъпало,
до сетната си реплика и роля...
Аплодисментите – единствена награда,
ще са последното, което ще запомни...
Ще са последното, което ще си вземе
към сцената, която го очаква...
Антрактът е отрязък тъжно време
за смяна на декора и на маската...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
