Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос.
Внезапно ще блесне гневът Ти Господен!
Ще лумне човешка трева в преизподня!
И кой ще е зрънце от житото?... Кой?!
Ще чуе ли стадото своя Пастир?
Ще тръгне ли то доверчиво след Него?
Овцата загубена Той ще намери.
Греха на духа съкрушен ще прости. ...