Апокалиптичен сонет
Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос.
Внезапно ще блесне гневът Ти Господен!
Ще лумне човешка трева в преизподня!
И кой ще е зрънце от житото?... Кой?!
Ще чуе ли стадото своя Пастир?
Ще тръгне ли то доверчиво след Него?
Овцата загубена Той ще намери.
Греха на духа съкрушен ще прости.
Скърбящ ще помилва с ръката Си нежно...
Защото Любов е – безкрайна, безмерна!...
Албена Димитрова
20.3.2021.
София
© Албена Димитрова All rights reserved.
