Апокалиптичен залез
През синкавия пламък на мъглата
в безмълвния поток еднакви хора
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.
Не могат те в едно да се размесят,
докоснат ли се - с гръм в далечината
изригва водопад от черна пепел,
косите на дърветата окапват.
Вулканите настръхнали се взират,
сумрачно вее вятърът в полето,
змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.
Подгонени по пътищата кални,
каруци стенат, впрегнати в следата,
огъват се под рукналата тежест,
задъхани от бягство, колелата.
... А някъде замахналото слънце,
поробено във този миг умира
и всеки лъч е струна, по която
звънът от чашите до мен достига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
